30 may 2009, 8:13

Иконостас за върколаци 

  Poesía » Otra
626 0 12

Болко, болчице,
като медна монета
на вечерното синьо небе си.

Накъдето да тръгна,
няма как да избягам от теб.
Ти ме знаеш къде съм.

Пълнолунна,
разкъсваща мрака
под облаци сивкаво-перести.

Или остра,
извита, изгряваш,
засенчена в себе си.

Болко, болчица,
как бих могла да забравя
студенината ти!

И във безлуние
твоят лъч ми разрязва
със скалпел душата!

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??