7 мая 2017 г., 22:24

Летен вятър 

  Поэзия » Пейзажная
539 1 8

Да бях аз топло повейче на вятъра
засвирило в клонаците разлистени. 
Люлеещо на времето хамаците 
по жиците в следобеда провиснати. 

 

Сред тихия жужеж на насекомите
и котките, налягали по сенките, 
напечени треви да среша тромаво, 
да мина по площада пуст на селото. 

 

И в някой двор незнаен да намеря 
едно момче, задрямало в градината, 
да го погаля влюбено по челото, 
да го целуна и да си отида. 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??