бялатишина
136 124
7 may 2017, 22:24

Летен вятър 

  Poesía » Del paisaje
540 1 8

Да бях аз топло повейче на вятъра
засвирило в клонаците разлистени. 
Люлеещо на времето хамаците 
по жиците в следобеда провиснати. 

 

Сред тихия жужеж на насекомите
и котките, налягали по сенките, 
напечени треви да среша тромаво, 
да мина по площада пуст на селото. 

 

И в някой двор незнаен да намеря 
едно момче, задрямало в градината, 
да го погаля влюбено по челото, 
да го целуна и да си отида. 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??