7.05.2017 г., 22:24 ч.

Летен вятър 

  Поезия » Пейзажна
525 1 8

Да бях аз топло повейче на вятъра
засвирило в клонаците разлистени. 
Люлеещо на времето хамаците 
по жиците в следобеда провиснати. 

 

Сред тихия жужеж на насекомите
и котките, налягали по сенките, 
напечени треви да среша тромаво, 
да мина по площада пуст на селото. 

 

И в някой двор незнаен да намеря 
едно момче, задрямало в градината, 
да го погаля влюбено по челото, 
да го целуна и да си отида. 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??