ИЗДЪЛБАНО НА САМОТНА СКАЛА
Сърцето ми е гробище за лодки –
потънали при вероломни бури.
Забили нокти, тежките им котви
съня ми често посреднощ разтурят.
Невидими гребци одират мрака,
на припек просват кожата му рибя.
Тръпчива тишината – с вкус на мляко,
стаява се сред младата коприва.
Внезапно ще отскочи като камък
примирието и ще я разплиска –
да ми рече, че грях е да забравя, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.