19 дек. 2022 г., 09:42  

Издълбано на самотна скала 

  Поэзия
530 2 12
ИЗДЪЛБАНО НА САМОТНА СКАЛА
Сърцето ми е гробище за лодки –
потънали при вероломни бури.
Забили нокти, тежките им котви
съня ми често посреднощ разтурят.
Невидими гребци одират мрака,
на припек просват кожата му рибя.
Тръпчива тишината – с вкус на мляко,
стаява се сред младата коприва.
Внезапно ще отскочи като камък
примирието и ще я разплиска –
да ми рече, че грях е да забравя, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??