yotovava (Валентина Йотова)
2640 22344
19 dic 2022, 9:42  

Издълбано на самотна скала 

  Poesía
450 2 12

ИЗДЪЛБАНО НА САМОТНА СКАЛА

 

Сърцето ми е гробище за лодки –

потънали при вероломни бури.

Забили нокти, тежките им котви

съня ми често посреднощ разтурят.

 

Невидими гребци одират мрака,

на припек просват кожата му рибя.

Тръпчива тишината – с вкус на мляко,

стаява се сред младата коприва.

 

Внезапно ще отскочи като камък

примирието и ще я разплиска –

да ми рече, че грях е да забравя,

това, което беше много близко.

 

Което ме накара да треперя,

да пожелая да съм сетен пристан

за някого, потеглил да намери

подслон, уют и шепа ситен бисер,

 

за птиците по опнатите ванти,

за мачтите, раздрали висините,

за всички безразсъдни капитани

в море, което и в архива липсва.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??