yotovava (Валентина Йотова)
2640 22345
19.12.2022 г., 9:42 ч.  

Издълбано на самотна скала 

  Поезия
451 2 12

ИЗДЪЛБАНО НА САМОТНА СКАЛА

 

Сърцето ми е гробище за лодки –

потънали при вероломни бури.

Забили нокти, тежките им котви

съня ми често посреднощ разтурят.

 

Невидими гребци одират мрака,

на припек просват кожата му рибя.

Тръпчива тишината – с вкус на мляко,

стаява се сред младата коприва.

 

Внезапно ще отскочи като камък

примирието и ще я разплиска –

да ми рече, че грях е да забравя,

това, което беше много близко.

 

Което ме накара да треперя,

да пожелая да съм сетен пристан

за някого, потеглил да намери

подслон, уют и шепа ситен бисер,

 

за птиците по опнатите ванти,

за мачтите, раздрали висините,

за всички безразсъдни капитани

в море, което и в архива липсва.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??