19 янв. 2013 г., 20:42

Изповед 

  Поэзия » Гражданская
1161 0 4
И аз като поета,
сама не те избрах.
с любов или с небесната намеса,
в теб се озовах.
И някак през годините,
угасваха лъчи,
илюзии се срутваха,
умираха мечти.
И не разбрах как с времето,
превърнахме се в непознати
и станахме себични, зли.
Днес, мислите ми- жива рана, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Венциславова Все права защищены

Предложения
: ??:??