19 ene 2013, 20:42
Изповед
И аз като поета,
сама не те избрах.
с любов или с небесната намеса,
в теб се озовах.
И някак през годините,
угасваха лъчи,
илюзии се срутваха,
умираха мечти.
И не разбрах как с времето,
превърнахме се в непознати
и станахме себични, зли.
Днес, мислите ми- жива рана, ...
сама не те избрах.
с любов или с небесната намеса,
в теб се озовах.
И някак през годините,
угасваха лъчи,
илюзии се срутваха,
умираха мечти.
И не разбрах как с времето,
превърнахме се в непознати
и станахме себични, зли.
Днес, мислите ми- жива рана, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Мария Венциславова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
