Издигнахме стени пред своите мечти.
Погубихме от страх живота хубав.
Затваряме очи. Дори и да боли –
разбивам се на прах. Дали съм глупав?
Останаха тела, изцапани със грях.
Сред празни коридори се разливат.
Брутален е света! Дали ще покоря
живота, или тъжен ще си ида?
© Димитър Драганов Все права защищены