Животът кръговратно остаря

25 сент. 2015 г., 07:50

Поэзия » Философская

469 0 1

Животът кръговратно остаря,

подрежда дните сиви своеволно,

от болка вляво – всичко опустя

в очаквания тъжно-анаболни…

Небето все тъй синьо се простира,

без страст приема нечии съдби,

и винаги за всекиго намира се

ту облаче, ту – грейнали звезди.

И някак, в ежедневния баланс,

спокойно се намърдва самотата,

сама душа – в самотен реверанс,

на себе си изпява две сонати…