Клада във нас

25 мая 2014 г., 16:09

Поэзия » Любовная

491 0 0

Забранена съдба мойте сълзи разплисква
и умират във мен сякаш хиляди тела,
тъй дълбоко, както Космос - Луна, аз те искам,
премълчавайки своето силно Ела.

И по навик зова те, както знае света,
както знае и Бог, ала двамата знаем,
че е силно, по-силно от святост, вина
и безсилни се впускаме - нека е краят...!

Клада във нас

Свързани произведения

Комментарии

Предложения