Клада във нас

25.05.2014 г., 16:09 ч.

Поезия » Любовна

489 0 0

Забранена съдба мойте сълзи разплисква
и умират във мен сякаш хиляди тела,
тъй дълбоко, както Космос - Луна, аз те искам,
премълчавайки своето силно Ела.

И по навик зова те, както знае света,
както знае и Бог, ала двамата знаем,
че е силно, по-силно от святост, вина
и безсилни се впускаме - нека е краят...!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Клада във нас

Свързани произведения

Коментари

Предложения