Клада във нас

25 may 2014, 16:09

Poesía » De amor

490 0 0

Забранена съдба мойте сълзи разплисква
и умират във мен сякаш хиляди тела,
тъй дълбоко, както Космос - Луна, аз те искам,
премълчавайки своето силно Ела.

И по навик зова те, както знае света,
както знае и Бог, ала двамата знаем,
че е силно, по-силно от святост, вина
и безсилни се впускаме - нека е краят...!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Клада във нас

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas