ruba (Руми Бакърджиева)
315 1557

Отправить сообщение пользователю

Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!

Закрыть

Кога ще ме поканиш... 

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

• Laska (Ласка Александрова)

  2016-01-07T19:03:08+02:00
  Браво!
• aLmA_mUeRtA (Ив)

  2008-09-20T13:43:42+03:00
  Ръцете на майката са винаги разтворени за нас!!! Пишеш много силно и красиво!
• една (Диана Миланова)

  2008-09-20T10:17:11+03:00
  И аз не вярвам
  това да ти се случи!
  Дори не вярвам
  някак между другото
  да се получи!
  Те винаги,
  за всичко
  са прави -
  ние всичко
  от тях
  сме окрали!
  Виновни сме
  за всичко на света
  и за това,
  че майка е една,
  и за това,
  че вече
  няма го детето,
  и за това,
  че болка е това
  в сърцето,
  че споменът във теб
  живее,
  макар устата
  да немее...
  
  Култура, култура...Нужна е нова култура на живота...Според мен, никой не може да ти помогне! Приеми го като факт и не му отдавай сериозно значение, защото вече тя не е майката и ти не си детето: вие сте две жени...
  
• Довереница (Дочка Василева)

  2008-09-19T23:28:15+03:00
  "без правила,
  
  табута
  
  и остатък - "
  
  !!!
  
  
• Ивана59 (Иванка Гичева)

  2008-09-18T20:03:05+03:00
  Браво, Руми!
• vesi-lina (Веска Алексиева)

  2008-09-18T16:44:14+03:00
  И аз те чета...тихо!
• petinka67 (Петя Кръстева)

  2008-09-18T15:48:48+03:00
  Стих - като болка и копнеж...
  Да, иди и покажи, че ти си силната!
  Аплодирам те, Руми!
• sarra61 (Вяра Енева)

  2008-09-18T11:17:39+03:00
  Прекрасен стих...нежен и съкровен...
  Поздрави!