18 sept 2008, 9:23

Кога ще ме поканиш... 

  Poesía
587 0 8

 

Към мама 

 

Кога ще ме поканиш на кафе,

да ме почерпиш с обич и надежда,

тъгата във очите ми да спреш

с най-майчината бяла нежност?

Кога ще провокираш моя смях?

Не си го спомням. Минаха години...

Усещането за изконен грях

пося у мен и болка, и обида...

Кога ще пия твоята любов

без правила,

табута

и остатък -

за втори път да ми дариш живот

и силата да продължа нататък?...

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво!
  • Ръцете на майката са винаги разтворени за нас!!! Пишеш много силно и красиво!
  • И аз не вярвам
    това да ти се случи!
    Дори не вярвам
    някак между другото
    да се получи!
    Те винаги,
    за всичко
    са прави -
    ние всичко
    от тях
    сме окрали!
    Виновни сме
    за всичко на света
    и за това,
    че майка е една,
    и за това,
    че вече
    няма го детето,
    и за това,
    че болка е това
    в сърцето,
    че споменът във теб
    живее,
    макар устата
    да немее...

    Култура, култура...Нужна е нова култура на живота...Според мен, никой не може да ти помогне! Приеми го като факт и не му отдавай сериозно значение, защото вече тя не е майката и ти не си детето: вие сте две жени...
  • "без правила,

    табута

    и остатък - "

    !!!

  • Браво, Руми!
  • И аз те чета...тихо!
  • Стих - като болка и копнеж...
    Да, иди и покажи, че ти си силната!
    Аплодирам те, Руми!
  • Прекрасен стих...нежен и съкровен...
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??