Към мама
Кога ще ме поканиш на кафе,
да ме почерпиш с обич и надежда,
тъгата във очите ми да спреш
с най-майчината бяла нежност?
Кога ще провокираш моя смях?
Не си го спомням. Минаха години...
Усещането за изконен грях
пося у мен и болка, и обида...
Кога ще пия твоята любов
без правила,
табута ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация