От тишината в дните си пленена,
предадена от въздух и земя,
от чужди грешки наранена,
ухаеща на болка и цветя.
Днес по брега на морето вървя,
бягам, а после се връщам
и отговор търся от свойта съдба,
и залеза с вяра прегръщам.
Може би миг бе безкраен,
а може би сила във дните,
може би дар си от Ада,
но пак са за тебе сълзите. ...