От  тишината в дните  си пленена,

предадена от  въздух и земя,

от чужди грешки наранена,

ухаеща на болка и цветя.

Днес по брега на морето вървя,

бягам, а после се връщам

и отговор търся от свойта съдба,

и залеза с вяра прегръщам.

Може би  миг бе безкраен,

а може би  сила във дните,

може би дар си от Ада,

но пак са за тебе сълзите.

 В себе си чувствам вълните,

бесни и мирни в едно са  сега -

разливат се бавно реките,

реките на мойта душа.

Помниш ли деня в който,

обрече всичко на тъга,

деня, когато морето уби любовта...