16 dic 2009, 19:46

Когато морето уби любовта 

  Poesía
568 0 0
От тишината в дните си пленена,
предадена от въздух и земя,
от чужди грешки наранена,
ухаеща на болка и цветя.
Днес по брега на морето вървя,
бягам, а после се връщам
и отговор търся от свойта съдба,
и залеза с вяра прегръщам.
Може би миг бе безкраен,
а може би сила във дните,
може би дар си от Ада,
но пак са за тебе сълзите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Може би закъсняла Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??