От тишината в дните си пленена,
предадена от въздух и земя,
от чужди грешки наранена,
ухаеща на болка и цветя.
Днес по брега на морето вървя,
бягам, а после се връщам
и отговор търся от свойта съдба,
и залеза с вяра прегръщам.
Може би миг бе безкраен,
а може би сила във дните,
може би дар си от Ада,
но пак са за тебе сълзите.
В себе си чувствам вълните,
бесни и мирни в едно са сега -
разливат се бавно реките,
реките на мойта душа.
Помниш ли деня в който,
обрече всичко на тъга,
деня, когато морето уби любовта...
© Може би закъсняла Todos los derechos reservados