8 июл. 2011 г., 14:44

Когато си далеч 

  Поэзия
521 0 2

Когато си далеч,

аз съм зима люта,

виелица страшна,

клоните кърша

и хвърлям ги бясно.

 

Когато си далеч,

аз съм градус под нула,

сняг съм,

мраз съм,

пътека от лед,

измръзнал човек.

 

Когато си далеч,

аз съм леден дворец,

кралица на студа,

облечена в скреж

и дълбока тъга.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??