8 jul 2011, 14:44

Когато си далеч 

  Poesía
539 0 2

Когато си далеч,

аз съм зима люта,

виелица страшна,

клоните кърша

и хвърлям ги бясно.

 

Когато си далеч,

аз съм градус под нула,

сняг съм,

мраз съм,

пътека от лед,

измръзнал човек.

 

Когато си далеч,

аз съм леден дворец,

кралица на студа,

облечена в скреж

и дълбока тъга.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??