ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
10 июн. 2011 г., 20:45

Когато си тръгнеш... 

  Поэзия » Любовная
1976 0 21

                                         Този стих  написах по молба на

                                          моя близка  приятелка.                          

                                          Сюжетът и посланието са нейни.

 

Когато си тръгнеш…

 

Когато си тръгнеш, не тръшкай вратата!

Спести ми поредната гневна тирада!

Претръпна сърцето, но страда душата,

че нашата обич… захвърли във ада.

 

Потрябва ли, с дявол съдружник ще стана,

но споменът въпреки всичко ще пазя.

Изрязвам безмилостно старата рана,

остава тъгата по теб да прегазя.

 

Отново  разгръщам познати албуми,

но в тях е единствено моята младост –

с усмивка чаровна, с трапчинки любими,

а тебе не виждам… изтрих те без жалост.


Христо Запрянов

© Христо Запрянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Славче, Славче!
    За първото си права, но само донякъде. Едва ли ще искаш вратата пак да се отвори за този, който нарочно, или грубо е наранил и чувствата и достойнството ти.
    Второто е от съвсем друг тип и обикновено се отнася за стихийно, но не и постояно чувство.
    poisonivi81 (Просто Някой), твоят коментар истински ме зарадва. Благодаря ти!

  • Не мога да се нарадвам на такива неща!
    Толкова е прекрасно да четеш на твоя език поезия, от твоето време и твоята нация,която е стойностна и си трува истински!
  • ИЦЕ,дали с тръшкането на вратата не таим надежда,тя да се отвори отново?
    Или пък,да се откачи от пантите и да паднат всички прегради?

    Харесах!Много!Поздрав!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.169683.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/e2ce6fab2bff8aa6a8667df60022e278.gif" border="0" /></a>
  • Тракиецо, Приятелю! Радвам се да те чуя. Разбира се, че душевните жигове не могат да се махат с пластични операции и остават завинаги. Важното е който ги има, да не стърчи непрекъснато пред "огледалото" и да се вторачва в тях. Ако го прави, те отново ще прокървят.
    Здравей, Коце! И ти се беше потулил някъде. Очаквах твоя въпрос. По принцип, дори и логично погледнато си прав, че "поръчкови" стихове за чуждо душевно звучене не е редно да се пишат, най-малкото, защото, макар и неволно авторът ще вмъкне нещо свое, друго не е е разбрал напълно и т.н. Тук баче не става въпрос за поръчка, а за компресиране от моя страна на нейна откровена изповед(в проза), в мерена реч. Окровено казано и аз доста се двоумих дали да го пусна, но накрая, ето го тук - разбира се с нейно разрешение, но отказа да се пише името й.
    Приятна вечер на всички.
  • Еркюл, хубаво си го написал, но да не забравяме безсмъртните думи на Панчо към фъстъка Тито, тичащ да предаде любовта на първия към Беа. За посредника.
    В тия деликатни неща не бива поръчково творчество по моему.
  • Благодаря ви Силви и Оги, още повече, че държа на мнението ви.
    Краси, нещо си се заблудил. Не става въпрос за черногледство, а за достойнство - две съвсем различни неща. А "дрешките" вече са въпрос на виждане.
    Ангаре, Приятелю - ако досега не си грешил, значи това ти е първата грешка. Случая действително няма нищо общо с мен. Мисля, че вече си наясно, че при мен не остават висящи въпроси.
  • Идеята е нейна, но стихотворението е твое, говориш за себе си и от свое име. Изтрил си я от албумите, но не и от сърцето си! И доказателство е самото ти стихотворение!
  • Добре би било ако всички можехме да виждаме така избирателно! Черногледството ограбва бъдещето.
    В хубава дрешка си облякъл подарения сюжет!
  • Много силен стих! Докосва...
    Поздравления, Христо!
  • Благодаря ти, Таня!
    stoianova (МИМИ ):С тази твоя нежна душа, ти направо си безнадежден случай в това отношение, така че започвай дd закоравяваt и то веднага!!! - шега.
  • Добър изказ!
  • Благодаря ти, Галя.
    Ели, по понятни причини, не искам да коментирам чувствата, а и решенията на моята приятелка. Все пак, ако трябва да избирам, предпочитам мнението на Odisey (Одисей )
  • Тези гневни думи на приятелкаъа ти говорят повече от казаното тук...
    Разлюбването води до безразличие, а гневът е озлобена обич.
    Успял си, Христо.
    Поздрав!
  • Благодаря ви - от мое име и от името на моята приятелка, която ме помоли да предам и нейната благодарност - не е регистриана в сайта.
  • Споделям! Чудесен стих!
  • !!!
  • Дълбоко и написано с усет към поезията,поздрави
  • Споделям напълно! Харесах!
  • Полазиха ме трьпки.Толкова силно!
  • Поздрави бате, Ице! Колко болка и истина е изписана в това тъжно посвещение...
Предложения
: ??:??