Когато си тръгнеш...
Този стих написах по молба на
моя близка приятелка.
Сюжетът и посланието са нейни.
Когато си тръгнеш…
Когато си тръгнеш, не тръшкай вратата!
Спести ми поредната гневна тирада!
Претръпна сърцето, но страда душата,
че нашата обич… захвърли във ада.
Потрябва ли, с дявол съдружник ще стана,
но споменът въпреки всичко ще пазя.
Изрязвам безмилостно старата рана,
остава тъгата по теб да прегазя.
Отново разгръщам познати албуми,
но в тях е единствено моята младост –
с усмивка чаровна, с трапчинки любими,
а тебе не виждам… изтрих те без жалост.
Христо Запрянов
© Христо Запрянов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Не мога да се нарадвам на такива неща!
Толкова е прекрасно да четеш на твоя език поезия, от твоето време и твоята нация,която е стойностна и си трува истински! -
ИЦЕ,дали с тръшкането на вратата не таим надежда,тя да се отвори отново?
Или пък,да се откачи от пантите и да паднат всички прегради?
Харесах!Много!Поздрав! -
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.169683.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/e2ce6fab2bff8aa6a8667df60022e278.gif" border="0" /></a>
-
Тракиецо, Приятелю! Радвам се да те чуя. Разбира се, че душевните жигове не могат да се махат с пластични операции и остават завинаги. Важното е който ги има, да не стърчи непрекъснато пред "огледалото" и да се вторачва в тях. Ако го прави, те отново ще прокървят.
Здравей, Коце! И ти се беше потулил някъде. Очаквах твоя въпрос. По принцип, дори и логично погледнато си прав, че "поръчкови" стихове за чуждо душевно звучене не е редно да се пишат, най-малкото, защото, макар и неволно авторът ще вмъкне нещо свое, друго не е е разбрал напълно и т.н. Тук баче не става въпрос за поръчка, а за компресиране от моя страна на нейна откровена изповед(в проза), в мерена реч. Окровено казано и аз доста се двоумих дали да го пусна, но накрая, ето го тук - разбира се с нейно разрешение, но отказа да се пише името й.
Приятна вечер на всички. -
Еркюл, хубаво си го написал, но да не забравяме безсмъртните думи на Панчо към фъстъка Тито, тичащ да предаде любовта на първия към Беа. За посредника.
В тия деликатни неща не бива поръчково творчество по моему. -
Благодаря ви Силви и Оги, още повече, че държа на мнението ви.
Краси, нещо си се заблудил. Не става въпрос за черногледство, а за достойнство - две съвсем различни неща. А "дрешките" вече са въпрос на виждане.
Ангаре, Приятелю - ако досега не си грешил, значи това ти е първата грешка. Случая действително няма нищо общо с мен. Мисля, че вече си наясно, че при мен не остават висящи въпроси. -
Идеята е нейна, но стихотворението е твое, говориш за себе си и от свое име. Изтрил си я от албумите, но не и от сърцето си! И доказателство е самото ти стихотворение!
-
Добре би било ако всички можехме да виждаме така избирателно! Черногледството ограбва бъдещето.
В хубава дрешка си облякъл подарения сюжет! -
Много силен стих! Докосва...
Поздравления, Христо! -
Благодаря ти, Таня!
stoianova (МИМИ ):С тази твоя нежна душа, ти направо си безнадежден случай в това отношение, така че започвай дd закоравяваt и то веднага!!! - шега. -
Добър изказ!
-
Благодаря ти, Галя.
Ели, по понятни причини, не искам да коментирам чувствата, а и решенията на моята приятелка. Все пак, ако трябва да избирам, предпочитам мнението на Odisey (Одисей ) -
Тези гневни думи на приятелкаъа ти говорят повече от казаното тук...
Разлюбването води до безразличие, а гневът е озлобена обич.
Успял си, Христо.
Поздрав! -
Благодаря ви - от мое име и от името на моята приятелка, която ме помоли да предам и нейната благодарност - не е регистриана в сайта.
-
Споделям! Чудесен стих!
-
!!!
-
Дълбоко и написано с усет към поезията,поздрави
-
Споделям напълно! Харесах!
-
Полазиха ме трьпки.Толкова силно!
-
Поздрави бате, Ице! Колко болка и истина е изписана в това тъжно посвещение...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
За първото си права, но само донякъде. Едва ли ще искаш вратата пак да се отвори за този, който нарочно, или грубо е наранил и чувствата и достойнството ти.
Второто е от съвсем друг тип и обикновено се отнася за стихийно, но не и постояно чувство.
poisonivi81 (Просто Някой), твоят коментар истински ме зарадва. Благодаря ти!