bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
27.04.2007 г., 9:24 ч.

Колхида 

  Поезия
775 0 3
Набъбват пъпките на кестена -
като вълна от морска пещера
с напор притаен.
Загадъчно оранжево пронизва
бавни облачни криле.
А всичко е така далечно -
в мъгла са върховете снежнобели.
И даже хвърленото слънчево
ветрило -
не буди мойта кръв.
Потънал като корен,
съзерцавам,
кръговрата на звезди, небе,
понеже,
на зелената трева
са мъртви мраморните статуи
на боговете древни.
И песента не се издига -
като орел на търсещите
Златно руно.

Едно дете умира.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??