21 авг. 2024 г., 20:31

Кошмар 

  Поэзия » Другая
164 0 0
Сънувах я във полусянка
лице така и не видях
Една забулена вакханка
символ на самия грях
Ръцете си тя бе обвила
около моята снага
и жадно пиеше моята сила
прикрита в мрака на нощта
Желаеше ме неприкрито
За нея бях аз блян, живот
Пропадах и почти се свличах
в ръцете и като във гроб ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??