Сънувах я във полусянка

лице така и не видях

Една забулена вакханка

символ на самия грях

Ръцете си тя бе обвила

около моята снага

и жадно пиеше моята сила

прикрита в мрака на нощта

Желаеше ме неприкрито

За нея бях аз блян, живот

Пропадах и почти се свличах 

в ръцете и като във гроб

Смразяващ и злокобен шепот

в ухото мое зашептя

Ти мой ще си. Ще страдаш вечно...

Ще взема твоята душа!

Не ще намериш мир ни прошка

Ще скиташ вечно по света

Не ме моли! Аз нямам милост

защото знай аз съм Смъртта