Умират бавно красиви спомени
И някак славно сълзи - неотронени
Пазят честта пред своята участ -
Смъртта
Изтляват плавно чувства - отровени
В сърце жадно но вече без корени
Всички цветя потънаха в свойта
Земя
Поле равно дървета съборени
Гният досадно клони оголени
Пустош - това ли е мойта
Душа
А измамно очи отворени
Зоват хладно страсти престорени
Сбогом съдба
Угасна за мене
Свещта...
© Силвана Все права защищены