19.10.2007 г., 15:22 ч.

край 

  Поезия
591 0 5
 

Умират  бавно красиви спомени

И някак славно сълзи - неотронени

Пазят честта пред своята участ -

                   Смъртта



Изтляват плавно чувства - отровени

В сърце жадно но вече без корени

Всички цветя потънаха в свойта

                   Земя



Поле равно дървета съборени

Гният досадно клони оголени

Пустош - това ли е мойта

                   Душа


А измамно очи отворени

Зоват хладно страсти престорени

Сбогом съдба

Угасна за мене

            Свещта...

© Силвана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??