19 oct 2007, 15:22

край 

  Poesía
592 0 5
 

Умират  бавно красиви спомени

И някак славно сълзи - неотронени

Пазят честта пред своята участ -

                   Смъртта



Изтляват плавно чувства - отровени

В сърце жадно но вече без корени

Всички цветя потънаха в свойта

                   Земя



Поле равно дървета съборени

Гният досадно клони оголени

Пустош - това ли е мойта

                   Душа


А измамно очи отворени

Зоват хладно страсти престорени

Сбогом съдба

Угасна за мене

            Свещта...

© Силвана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??