4 янв. 2008 г., 10:21

Краят 

  Поэзия
587 0 1

В студената стая стоя сама

 и ме топли единствено споменът,

споменът, напомнящ ми за теб

и сърцето ми превръща се в лед.

И не мога даже да заплача,

а по земята се влача.

Прекършиха се моите крила,

които ми бяха подарени от любовта.

Сега лежа в калта

и чакам да дойде смъртта.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??