Краят

4 ene 2008, 10:21

Poesía

588 0 1

В студената стая стоя сама

и ме топли единствено споменът,

споменът, напомнящ ми за теб

и сърцето ми превръща се в лед.

И не мога даже да заплача,

а по земята се влача.

Прекършиха се моите крила,

които ми бяха подарени от любовта.

Сега лежа в калта

и чакам да дойде смъртта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valani (ВАЛЕНТИНА СПИРОВА)

2008-03-02T17:54:09+02:00

Прекрасно е мила,но не тъжи!!!