Сред купища руини,
откривам лъч надежда,
пред мен се шарят нови висини,
Греховно веч' не ме подвежда!
Намирам смисъл, дори утеха,
творя, зареждам се със нови сили,
душата ми като перце е лека,
горят в мене пламъците живи!
© Виктория Тасева Все права защищены