14 февр. 2012 г., 11:12

Към теб, и в съня 

  Поэзия » Любовная
912 1 12
Съблякох надежди, и гордост и грях,
захвърлих ненужни и жалки стремежи.
Останах без нищо, без сън и без смях
нощта ме покриваше с лилави одежди.

Градих светове със шепичка кал,
за теб и за мен, без никой да знае.
И Господ дори не беше разбрал -
в съня си към тебе тунели копаех.

Все бързах да видя красивия рай -
със нокти и зъби дълбаех земята.
Не стигнах до тебе - то нямаше край...
а утрото беше измило Луната.



© Валка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??