Към теб, и в съня

14.02.2012 г., 11:12 ч.

Поезия » Любовна

909 1 12

Съблякох надежди, и гордост и грях,

захвърлих ненужни и жалки стремежи.
Останах без нищо, без сън и без смях
нощта ме покриваше с лилави одежди.

Градих светове със шепичка кал,
за теб и за мен, без никой да знае.
И Господ дори не беше разбрал -
в съня си към тебе тунели копаех.

Все бързах да видя красивия рай -
със нокти и зъби дълбаех земята.
Не стигнах до тебе - то нямаше край...
а утрото беше измило Луната.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ekstasis (Михаил Цветански)

2012-02-20T13:39:09+02:00

Красота е, Валка!
Поздрави!
velikataniki (Николина Милева)

2012-02-15T11:52:16+02:00

Браво
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2012-02-14T19:47:58+02:00

!
elenasim1 (Елeна)

2012-02-14T16:01:14+02:00

!...
veselino (Веселка Николова)

2012-02-14T15:53:56+02:00

Останах без нищо- сърцето ми е в твоите ръце!
Melany71 (Светла)

2012-02-14T14:33:30+02:00

Честит празник!Хареса ми!
mili_bg (Милена Христова)

2012-02-14T13:30:17+02:00

Браво!!!
zlati_ival (Златка Вълкова)

2012-02-14T12:31:26+02:00

И на мен ми хареса!
fervor (fervor)

2012-02-14T12:29:57+02:00

Великолепно стихотворение!Много ми хареса!Искрено те поздравявам Валка!
smile1 (Валка)

2012-02-14T11:26:15+02:00

Благодаря ви, момичета!
Честит празник!Много обич и усмивки, за вас!
Luna13 (Моника Стойчева)

2012-02-14T11:22:08+02:00

Аплодисменти за силната поезия,Валка! Много ми хареса!
azura_luna (Петя Стефанова)

2012-02-14T11:21:32+02:00

Разголване на близостта до нямане...