14 feb 2012, 11:12

Към теб, и в съня 

  Poesía » De amor
911 1 12
Съблякох надежди, и гордост и грях,
захвърлих ненужни и жалки стремежи.
Останах без нищо, без сън и без смях
нощта ме покриваше с лилави одежди.

Градих светове със шепичка кал,
за теб и за мен, без никой да знае.
И Господ дори не беше разбрал -
в съня си към тебе тунели копаех.

Все бързах да видя красивия рай -
със нокти и зъби дълбаех земята.
Не стигнах до тебе - то нямаше край...
а утрото беше измило Луната.



© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??