Съблякох надежди, и гордост и грях,
захвърлих ненужни и жалки стремежи.
Останах без нищо, без сън и без смях
нощта ме покриваше с лилави одежди.
Градих светове със шепичка кал,
за теб и за мен, без никой да знае.
И Господ дори не беше разбрал -
в съня си към тебе тунели копаех.
Все бързах да видя красивия рай -
със нокти и зъби дълбаех земята.
Не стигнах до тебе - то нямаше край...
а утрото беше измило Луната.