29 сент. 2015 г., 21:30

Ледено сияние 

  Поэзия » Пейзажная
467 0 0

Усмивка весела и топъл поглед,
това остана в моето съзнание,
сега е скрито слънцето от облак,
обгръща всичко ледено сияние,

Луната и звездите се стопиха,
дъждът превърна се във скреж и сняг,
очите да ридаят, толкова се умориха,
изчезна веселият, жлъчен смях!

Страните някога червени
блезнеят в мъртва слепота,
дърветата с листа зелени,
оголиха си клоните в студената мъгла,

два тъжни силуета на балкона,
две сенки мрачни и сами
стоят си пак нещастни до стената
и гледат как навън вали... 

© Михаела Янкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??