29.09.2015 г., 21:30 ч.

Ледено сияние 

  Поезия » Пейзажна
469 0 0

Усмивка весела и топъл поглед,
това остана в моето съзнание,
сега е скрито слънцето от облак,
обгръща всичко ледено сияние,

Луната и звездите се стопиха,
дъждът превърна се във скреж и сняг,
очите да ридаят, толкова се умориха,
изчезна веселият, жлъчен смях!

Страните някога червени
блезнеят в мъртва слепота,
дърветата с листа зелени,
оголиха си клоните в студената мъгла,

два тъжни силуета на балкона,
две сенки мрачни и сами
стоят си пак нещастни до стената
и гледат как навън вали... 

© Михаела Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??