Усмивка весела и топъл поглед,
това остана в моето съзнание,
сега е скрито слънцето от облак,
обгръща всичко ледено сияние,

Луната и звездите се стопиха,
дъждът превърна се във скреж и сняг,
очите да ридаят, толкова се умориха,
изчезна веселият, жлъчен смях!

Страните някога червени
блезнеят в мъртва слепота,
дърветата с листа зелени,
оголиха си клоните в студената мъгла,

два тъжни силуета на балкона,
две сенки мрачни и сами
стоят си пак нещастни до стената
и гледат как навън вали...