Липса
Липса
Нежни вопли обгръщат вечерта,
А теб те няма, и ми е студено.
Свойта диря веднъж очерта,
Помете мен и всичко градено.
Оттогава ми е самотно. И празно.
Внезапно денят доби тъмнина.
Стъклото се превърна в желязно,
Гората не помни оназ‘ светлина.
Птиците отлетяха нанякъде,
И те като теб – гонят топлина.
Един пожар – всякъде и никъде,
И очи на непрогледна долина.
Ела! Уверявам – до болка съм гореща,
Ще паля като въглена дланта,
Когато си студен - ще съм насреща,
Ще прегръщам вкопчена до сутринта.
Но ето – липсата ти и днес е блъскало!
Слушалката заета, телефонът мълчи.
Дали изобщо те е имало, ало?!
Тихо, любов, тихо, вече замълчи...
10.11.2015
© l.panterrra Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Дам
Благодаря ти! -
Ало- Любовта ли е? Страхотно
-
Първият ред на последната строфа крие посланието: "Липсата ти ме убива!". Точно затова използвах "блъскалото" като символ на непоносимостта от липсата на лирическия герой.
Благодаря! Поздрави и от мен! -
Стасе, липсата на любимите хора не може да бъде запълнена. Тя буквално те убива! Благодаря ти!
Ел, усмивката ми не е слизала от лицето, просто малко хора успяват да видят отвъд нея. Благодаря ти!
Хаха, в интерес на истината, Валери, не знам как ми дойде идеята с блъскалото. Така го усетих.... Благодаря!
Благодаря за високата оценка, Влади! Ще се вслушам в съветите. Надявам се с времето да изчистя грубостите и непохватностите в стиховете си. -
С много добро впечатление останах, след първоначалния прочит на творбата. Има силни чувства, има и меланхолия, има и трепет, има и образност /съпреживяно или не/, изпълнението на стихотворението е добро, "блъскалото" е избор на авторката, не бих се наел да коментирам, но бих искал да те посъветвам - "да не търсиш самоцелните рими", така творбите ти ще станат още по - привлекателни за читателя!
Поздравления от мен и отлична оценка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
