Липса
Нежни вопли обгръщат вечерта,
А теб те няма, и ми е студено.
Свойта диря веднъж очерта,
Помете мен и всичко градено.
Оттогава ми е самотно. И празно.
Внезапно денят доби тъмнина.
Стъклото се превърна в желязно,
Гората не помни оназ‘ светлина.
Птиците отлетяха нанякъде,
И те като теб – гонят топлина.
Един пожар – всякъде и никъде, ...