Липса

malkata-usmivka (l.panterrra)
37 210

18.11.2015 г., 20:44 ч.

Поезия » Любовна

543 0 4

Липса

Нежни вопли обгръщат вечерта,

А теб те няма, и ми е студено.

Свойта диря веднъж очерта,

Помете мен и всичко градено.

Оттогава ми е самотно. И празно.

Внезапно денят доби тъмнина.

Стъклото се превърна в желязно,

Гората не помни оназ‘ светлина.

Птиците отлетяха нанякъде,

И те като теб – гонят топлина.

Един пожар – всякъде и никъде,

И очи на непрогледна долина.

Ела! Уверявам – до болка съм гореща,

Ще паля като въглена дланта,

Когато си студен - ще съм насреща,

Ще прегръщам вкопчена до сутринта.

Но ето – липсата ти и днес е блъскало!

Слушалката заета, телефонът мълчи.

Дали изобщо те е имало, ало?!

Тихо, любов, тихо, вече замълчи...

10.11.2015

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.