malkata-usmivka (l.panterrra)
37 210
18.11.2015 г., 20:44 ч.

Липса 

  Поезия » Любовна
566 0 4

Липса



Нежни вопли обгръщат вечерта,

А теб те няма, и ми е студено.

Свойта диря веднъж очерта,

Помете мен и всичко градено.

 

Оттогава ми е самотно. И празно.

Внезапно денят доби тъмнина.

Стъклото се превърна в желязно,

Гората не помни оназ‘ светлина.

 

Птиците отлетяха нанякъде,

И те като теб – гонят топлина.

Един пожар – всякъде и никъде,

И очи на непрогледна долина.

 

Ела! Уверявам – до болка съм гореща,

Ще паля като въглена дланта,

Когато си студен - ще съм насреща,

Ще прегръщам вкопчена до сутринта.

 

Но ето – липсата ти и днес е блъскало!

Слушалката заета, телефонът мълчи.

Дали изобщо те е имало, ало?!

Тихо, любов, тихо, вече замълчи...

 

10.11.2015

 

 


 

© l.panterrra Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дам Благодаря ти!
  • Ало- Любовта ли е? Страхотно
  • Първият ред на последната строфа крие посланието: "Липсата ти ме убива!". Точно затова използвах "блъскалото" като символ на непоносимостта от липсата на лирическия герой.


    Благодаря! Поздрави и от мен!
  • Стасе, липсата на любимите хора не може да бъде запълнена. Тя буквално те убива! Благодаря ти!

    Ел, усмивката ми не е слизала от лицето, просто малко хора успяват да видят отвъд нея. Благодаря ти!

    Хаха, в интерес на истината, Валери, не знам как ми дойде идеята с блъскалото. Така го усетих.... Благодаря!

    Благодаря за високата оценка, Влади! Ще се вслушам в съветите. Надявам се с времето да изчистя грубостите и непохватностите в стиховете си.
Предложения
: ??:??