Всяко едно листо от най-простичкото дърво
е като сърцето на едно човешко същество...
Слушам любимата си песен,
лятото свърши, идва есен...
Моето листенце отдавна е окапало.
Сърцето ми оттогава е разплакано.
Чудя се какво ме кара да дишам,
замразен в болка от щастие съм лишен...
Искам живота си предишен,
искам отново да разцъфна,
листенцето си в цвете да превърна,
искам да грея, сълзи от смях да лея.
Но уви, тук свършва моята епопея...
© Светлозар Андреев Все права защищены
Почакай само малко!!!