Atmosphere (Светлозар Андреев)
49 43
5 oct 2008, 1:23

Листопад 

  Poesía
910 0 3

Всяко едно листо от най-простичкото дърво
е като сърцето на едно човешко същество...
Слушам любимата си песен,

лятото свърши, идва есен...
Моето листенце отдавна е окапало.
Сърцето ми оттогава е разплакано.
Чудя се какво ме кара да дишам,
замразен в болка от щастие съм лишен...
Искам живота си предишен,
искам отново да разцъфна,
листенцето си в цвете да превърна,
искам да грея, сълзи от смях да лея.
Но уви, тук свършва моята епопея...

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??