5.10.2008 г., 1:23 ч.

Листопад 

  Поезия
908 0 3

Всяко едно листо от най-простичкото дърво
е като сърцето на едно човешко същество...
Слушам любимата си песен,

лятото свърши, идва есен...
Моето листенце отдавна е окапало.
Сърцето ми оттогава е разплакано.
Чудя се какво ме кара да дишам,
замразен в болка от щастие съм лишен...
Искам живота си предишен,
искам отново да разцъфна,
листенцето си в цвете да превърна,
искам да грея, сълзи от смях да лея.
Но уви, тук свършва моята епопея...

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??