30 авг. 2014 г., 15:58

Лунаетично 

  Поэзия » Пейзажная
472 0 2

 

 

 

Лунаетично

 

И ето паднала, луната, ниско

по гърбавия небосвод,

красиво натежава мръсна

от въздух мътен на невидим хоризонт.

 

Таман видели я едни човеци

и рекли да се възхитят,

но в миг премислили и - ето -

подминали я като стълб.

 

Да, ето го животa наш прекрасен –

коне с капаци, капаци без коне,

съдбата и природата крещят със неми знаци

на хората: „Не сте добре!“

 

30/08/14



 


© Братан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??