Лунаетично
И ето паднала, луната, ниско
по гърбавия небосвод,
красиво натежава мръсна
от въздух мътен на невидим хоризонт.
Таман видели я едни човеци
и рекли да се възхитят,
но в миг премислили и - ето -
подминали я като стълб.
Да, ето го животa наш прекрасен –
коне с капаци, капаци без коне,
съдбата и природата крещят със неми знаци ...