30.08.2014 г., 15:58 ч.

Лунаетично 

  Поезия » Пейзажна
576 0 2
Лунаетично
И ето паднала, луната, ниско
по гърбавия небосвод,
красиво натежава мръсна
от въздух мътен на невидим хоризонт.
Таман видели я едни човеци
и рекли да се възхитят,
но в миг премислили и - ето -
подминали я като стълб.
Да, ето го животa наш прекрасен –
коне с капаци, капаци без коне,
съдбата и природата крещят със неми знаци ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Братан Всички права запазени

Предложения
: ??:??