Луната ни отдавна не изгрява

25 июл. 2009 г., 23:00

Поэзия » Другая

582 0 1

Луната ни отдавна не изгрява,

останаха звездите - залъци в пустинен небосклон,

празнината от сребърния сърп

и мечтите ни - трохи в безкрая.

Кога ще дойде здрачът,

денят да хвърли избелялата си лятна дреха,

уморени да се сгушим в скута на покоя

и проблемите си да захлупим с клепки.

Сънят най-хладнокръвно ни отбягва,

присмива се на уморените лица,

самотата като помиярче ни преследва,

а луната ни отдавна не изгрява...