25 jul 2009, 23:00

Луната ни отдавна не изгрява 

  Poesía » Otra
618 0 1

Луната ни отдавна не изгрява,

останаха звездите - залъци в пустинен небосклон,

празнината от сребърния сърп

и мечтите ни - трохи в безкрая.


Кога ще дойде здрачът,

денят да хвърли избелялата си лятна дреха,

уморени да се сгушим в скута на покоя

и проблемите си да захлупим с клепки.


Сънят най-хладнокръвно ни отбягва,

присмива се на уморените лица,

самотата като помиярче ни преследва,

а луната ни отдавна не изгрява...

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Кога ще дойде здрачът,
    денят да хвърли избелялата си лятна дреха,
    уморени да се сгушим в скута на покоя
    и проблемите си да захлупим с клепки.

    Оригинална картина. Браво
Propuestas
: ??:??